Лидия Кечиджиева, докторант по имунология в Института по микробиология на БАН, е новият носител на годишната докторантска стипендия на фондация Карол Знание. Тя спечели вота на журито в конкуренция с двама докторанти от Софийски университет и един от Югозападния университет.
Темата на докторантския ѝ труд е Изследване ефекта на специфична високо-метилова диета върху развитието на системен лупус еритематозус при миши модели на заболяването.
Системният лупус еритематозус (СЛЕ) е едно от най-комплексните автоимунни заболявания, което се характеризира с нарушен имунен толеранс, хронично възпаление и тежки органни увреждания. Съвременните терапии са ограничени поради неспецифичност и цитотоксичност, което налага търсене на нови, по-селективни подходи. Проектът се основава на тази необходимост чрез изследване на епигенетичните механизми, по-специално метилирането на ДНК – и тяхната роля в модулирането на патологичния автоимунен отговор.
Основната цел е да се оцени дали диета, богата на метилови донори (фолиева киселина, L-метионин, холин, бетаин), може да потисне развитието на лупусоподобно заболяване в хуманизиран NSG/RAG2 миши модел, генериран чрез трансфер на периферни кръвни мононуклеарни клетки от пациенти със СЛЕ. Работната хипотеза на докторантката предполага, че цялостното повишаване на нивата на метилови групи в организма ще възстанови нормалните нива на метилиране на генома, което от своя страна ще забави развитието на автоимунната патология.
Съществен акцент в проекта е и анализът на чревния микробиом. Натрупват се доказателства, че чревната среда играе ключова роля в пречупването на имунологичния толеранс и инициирането на автоимунни заболявания. Метилирането на ДНК се разглежда като регулаторен механизъм, който влияе върху метаболитната активност, продукцията на имуномодулиращи метаболити и взаимодействията между микроорганизмите и лимфоидната тъкан, асоциирана с чревната лигавица.
Проследяването на генната експресия в тъканно-установените лимфоцити, както и цялостното разнообразие на чревния микробиом на животните ще позволи да се установи дали високо-метиловата диета модулира не само имунните клетки, но микрофлората – потенциален ключов механизъм в потискането на автоимунитета.
Използваните методи в изследването комбинират съвременни подходи от имунологията, молекулярната биология и патология: хуманизиран миши модел, ELISA анализи за автоантитела и цитокини, поточна цитометрия определяне на степента на метилиране и хидроксиметилиране на ДНК, хистохимия и имунофлуоресценция.
Очаква се третирането с високо-метиловата диета да намали протеинурията, титрите на автоантитела, бъбречните увреждания и да възстанови нормалните епигенетични профили.
Краткосрочните цели са завършване на експериментите и анализ на имунологичните, епигенетичните и микробиомни данни. Дългосрочно, проектът ни цели разработване на нови епигенетично базирани терапевтични стратегии, казва Лидия Кечиджиева.
Тя е бакалавър по биотехнологии и магистър по клетъчна биология и патология. От м.г. е асистент в Институт по микробиология Стефан Ангелов, БАН. В института тя започва работа като стажант преди пет години, още докато учи бакалавърска степен, а две години по-късно остава да работи като молекулярен биолог. Докторант е от януари 2025 г. в лаборатория Експериментална имунология на Института по микробиология.
Още от втори курс от бакалавърската ми програма имам интерес към сферата на имунологията. Времето ми като стажант в лабораторията по Експериментална имунология засили интереса ми и ми помогна да придобия много знания и умения, които в последствие ми помогнаха успешно да защитя бакалавърската и магистърската ми дипломна работа. Петте години, прекарани в лабораторията, бяха запълнени с всекидневно надграждане на способностите ми като млад учен, участвайки активно в множество проекти, засягащи както фундаментални, така и приложни тематики в сферата на имунологията.
Възможността, да работя в лаборатория Експериментална имунология ме разви не само като учен, но и като човек – усъвършенствах уменията си да комуникирам, планирам задачите си и да решавам проблеми от всякакво естество. Тази динамика на обмен на знания и идеи ме мотивира да участвам в обучението на нови стажанти, както и в основаването на Младежката организация към нашия институт, като член на Мрежата Пастьор. В дългосрочен план възнамерявам да продължа да работя в сферата на фундаменталните науки, включително и извън сферата на имунологията.“
Лидия е член на European Federation of Immunological Societies (EFIS). Съавтор е на шест научни публикации и има толкова участия в международни научни конференции у нас, в Гърция, Австрия, Хърватия и Ирландия.
В Тракийския университет в Стара Загора е завършила допълнително обучение по защита и хуманно отношение към опитни животни, използвани за научни и образователни цели.
Когато започнах да уча биология в университета, се притеснявах, че съм твърде наивна да искам толкова много – да имам такива мечти и очкавания. Сега, 8 години по-късно, вече знам че няма такова нещо като „твърде наивен“. С каквото и да се занимава, в която и да е сфера, човек винаги трябва да се възползва от всяка една възможност която му се предлага, без значение колко малка или голяма. Само по този начин, с търпение и излизайки извън зоната си на комфорт, намираш това което истински те удовлетворява.
Кои бяха другите финалисти в конкурса - тук.